Зайкови сънища

Зайко лежеше под голямата сянка на дрямка. Сънуваше сън. Станал е цар, на всичките горски жители господар.
Лиса му копаеше големите моркови без да мрънка. Когато привършеше с тези градини започваше други със зелки. Накрая весела и засмяна му поднасяше салата голяма.
А меца ходеше на върха на планината да му донесе водичка. Във напълнена догоре пъстра стомничка.
Свраката добричка му нареждаше цветя и украсяваше всичко. Той кръстосваше крак а жабите квакаха, ти си пак и пак.
Изведнъж вятърът задуха. Падна шишарка и го забуха. Сърцето му почна да сее раздори. Скочи и право в дървото и него иска той да събори. Заби глава в земята да души. Да търси дъното на пещерата и там да се сгуши. Сякаш някой го напада вътре ще стои дори и глад да го наляга.
Утре пак ще легне под някоя сянка, току виж станало като на седянка. Той да седи и да мига а някой друг да се навежда и морковите да вади и да повдига.
За какво му са другите зайци?Дори и на сън само хрупат и мляскат. А той като иска нещо да каже само знаят да кряскат.
Да ама той е хитрец. Ще си стои сам под дървото и ще мяза не на заек а на щурец.
А свраката нали е добричка, разнасяше.
Зайко пак си бълнувал и във гората ти си царувал. Затова ли ти виждам върха на опашката, а главата къде е? Сякаш нещо те е треснало и си бягал, и си залягал.
Ако те чуе Лисана какво си бърбориш, никакви косми не ще ти останат сам ще си ги събориш.
Мецана колкото е голяма да вдигне нейната лапа като сянка пред тебе, кълбо ще направиш чак до реката. А тя още не те е погледнала.
Вълчо щом се озъби от другия край на гората ще ти опада козината на главата.
За мене да не говорим. Като те видя да се спъваш на пън ще те покрия със магарешки трън.
Вместо да се изживяваш в разни сънища, да беше се спогодил със своите събратя. Заедно ще сте по-добре и ще имате кураж що годе, ама наяве. Не да се криеш в пещери и да заравяш своите палци. А ти се делиш сякаш си крастав. Я виж по- надоло как си живуркат, но задно другите зайци!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..