Две очи останаха да светят
след безкраен бяг на влачене и скитане
те търсеха своят нежен бряг
сега се свиват тъй тежко, не искат даже питане.
Блестяха буйно със искра
да хвърлят огън във битки нови
сега помръкнали, подпрени със треска
да не заспят, а там на всичко са готови.
За миг да се понесат във сън
намират своят бряг и звън
две други ги очакат до горещият си пясък
заравят своите мътилки и потъват в блясък.
Четрите си впрягат и едно море
пътуват във своите забрави
докато не светне и всичко в миг да спре
а помръкналите пак на път по своите отъпкани дъбрави.
Все още светят две очи
и търсят своят нежен бряг и светлината
дори сънят да замълчи
там други две ги чакат в тъмнината!
*Изображението е с лиценз Public Domain
..
Винаги някъде някой ни чака. Често не знаем къде и се лутаме в търсене, вперили очи към хоризонта, а забравяме да погледнем до нас.
ОтговорИзтриванеПонякога е доста по далече ама трябва да погледнем. Да ги вдигнем тия пусти очи а не да заравяме поглед я земята защото някакви си обстоятелства ни притискали!
ОтговорИзтриванеНедей така,Руми!
ОтговорИзтриванеНе помниш ли народната поговорка:
"Който гледа надолу, мисли за голо".:)))
Аз не съм споменала накъде гледам Кръстю :)
ОтговорИзтриванеДа,Руми. Просто не трябва да затваряме очи. Само така ще срещнем другите.
ОтговорИзтриване:) Но продължавай да гледаш натам, за където не си споменала!
ОтговорИзтриванеЦелувки и светъл ден, Руми!
Ще гледам щом дишам още:)
ОтговорИзтриване