Това ли е

Казваш приятелството
рече облачето бяло
което приличаше на цвете
или зайченце цяло.
А облакът голям и тъмен
рече
сега ще те изям
ще глътна твоя аромат
и белият и ти цвят
ще станеш сив и черен
вече ще си като мен
буреносен, страшен
най важното
ще ми бъдеш верен
не ще играеш ти игри
със слънчеви лъчи
и като ти кажа раз
буря ще е, праз
всичко ще потъмнее
за по малко от час.
Още докато гъргори
черния се отвори
светкавица в небето светна
малкото се стресна
скри се в мястото си тайно
трака зъби и зачака
свито, скрито в полумрака.
Когато всичко се изсипа
небето синьо светна
нямаше следа от тъмна диря
бялото навън се метна.
Можеше свободно да лудува
със слънчеви лъчи да се целува
тези които си бяха големи приятели
само за малко
те бяха бухалка
и го желаеха за залъгалка
само дребните бели
стояха, приятели цели
те не правеха бури
а лудуваха щуро
само с тях ще играе
няма по големи и тъмни
пак да се шляе.


*Изображението е с лиценз Public Domain