неделя, 16 май 2010 г.

Толкова пъти


Колко път извървя, за да видиш своето слънце?
Тези, тука не топлеха.
Колко гледа, за да откриеш своето място?
Все ти беше чуждо.
Колко се ослушва, за своята музика?
Винаги беше тишина, тя свиреше за някой друг.
Колко чака да цъфне твоето цвете?
Докато се обърнеш, винаги беше откъснато.
Колко пъти заравяше ръце и търсеше своето камъче?
А когато мислеше че си го намерил, то се търкулваше в дупка.
А днес, когато слънцето светна от някъде се появи твоето място.
Твоят лъч светеше в очите, и музика се разнасяше от вятъра.
Цветето се беше разпукало и ухаеше само за теб.
Всичко оградено със бели камъчки и едно свети.
Дали всичко не закъсня?
Това се показва като мираж.
Толкова пъти....
Още един, може да е последен!

*Изображението е с лиценз Public Domain

6 коментара:

  1. Няма последен път. Всеки миг е предпоследен, а след него идват още и още. Дори,когато градинката е подредена, пак може да стане по-хубаво. Или по-лошо...

    ОтговорИзтриване
  2. :х Последен ще е само ако ти пожелаеш. Всичко съществува около нас, защото ние не се съмняваме, че го има.

    ОтговорИзтриване
  3. Понякога толкова бързо изчезва че не знае човек било ли е тука. Но празно не остава само със единсвеното условие че точно това е нашата картина.

    ОтговорИзтриване