Поръчката

Все още мърдаше. Трябваше да я цапардосам със нещо, иначе огазвам просото. Бе и аз как можах да я домъкна жива в къщи. Ама така ми наредиха, щяло да мирише. То аз един път да слушам и пишман станах.
Сложих я във двойна торба, ей толкова голяма като чувалче. През целия път до вкъщи шаваше като мъж при чужда булка, обаче няма изпускане. По-едно време аха да скочи като самоубиец през моста по който вървях. Да бе ако свари да е жива още, ония уличните ще я ръфнат за секунди. Ц ц ц, моя жертва си е.
Изтипосах я и тя като ме погледна със ония ми ти тъжни очички... Няма такова нещо, огледах се за дъската за хляб. Бам по- кратуната и на място. Хванах я за единия край а тя се хързулна като сопол посред зима. Лепкава работа, сега как да я докарам до голо? Брей, времето си тече.
Вземам един нож, а той назъбен сякаш минал през планинска нива. Бъркам за точилото което е от мойто кръщене и чагъ ъ ъ р р, храс с с успях да я разголя една трета.
Пребарвам вторият нож. Той вече натокан сякаш идват една сюрия душмани.Натискам, хайде е е отиде до гръбнака. На пръста ми де и като рукна една кръв на фонтан, ум да ти зайде. Сега трябва някой чужд да го препикае и ха дано спре че няма време. Ма кой, тука само една муха котката и аз.Или тютюн, деги те пушачи в тая криза. Аха, там зад саксията големият е скатал една цигара за черни дни/ единствения пушач :)/. Веднага я гепих, скъсах един парцал и намотавам че времето ме притиска. Грабвам третия нож и със последни усилия махам тия проклети неща по тялото и.
И най- сетне тая прословута риба толостолоб влезе в тигана.
Какво гледате изумено бе хора. Няма страшно изпълнявам поръчка от свекървата.
Свекърва е, да не е лукова глава. То със печката не се спогаждаме, със рибата хич.
Ама глад. А за него предпочитам свинска пържолка. Ама моите желания отподире.
Не съм утрепала никого да знаете, само рибата. Няма да я пържа жива я. :))

*Изображението е с лиценз Public Domain