вторник, 25 май 2010 г.

Ех, Слънце!



Защо така бавно изгряваш днес? Тъмното което продължи от нощес си разтяга още дългата маса. Надига неизпитата чаша а глътката бавно и черно потича, но засяда някъде по-средата.
Празни столове обърнати. По-ъглите сгънатите образи са прибрани и не чакат.
Само гърбът на последният гост е в границата на светлото и полумрака. Уж се кани да си върви. Прави крачка напред а е все там, стои. Обръща се, няма черти!
Само усмивка и чувства. Погалва леко празната маса и слага ръка на бравата...
Вече няма нощес.Най-сетне ти изгря и ме вдигна от там, Слънце. Бях на границата между светлото и полумрака!

*Изображението е с лиценз Public Domain

4 коментара: