четвъртък, 27 май 2010 г.

Толкова много исках да кажа


Но ми приседна. Не иска вода.
Всичко се сгърчи и върза. Какво ли ще значат две думи сега! Има ли смисъл да бързам или на глас да изричам. Да се загубят като бързей пълен със планинска вода. Не излиза друго. Останалото отиде във излишъка на отдавна пресъхнала и скрита сълза. Дълба и се влачи. Остави своята диря или следа.
А аз исках да отворя нещо скрито, но то потъна и сякаш умря. Сега само тези две си стоят на открито. Не са още измити. Не могат да се изказват, напишат или да бъдат зарити.
За да се видят, чакат със нещо бъдат покрити!

*Изображението е с лиценз Public Domain

2 коментара: