Люта работа

Казан се тръшна пред тивито да хване някой мач за опашката. Нещо от английското ще трябва да е. Те българите се правят че тичат а тъпчат на едно място. Още щом бастиса копчето и туп на новините. Явно някой снощи си е оставил онова чудо компа и му е бърникал из нещата. Не свари да размени програмите. Остана със виснало чене защото Бат Бойко пак беше изпаднал в поредния си амок или беше издрънчал, все там. Беше се захванал да пълни онова голямо нещо със поредното вдигане на акциза на ракийката.
- Цветано ма. Де са ключовете за Ладата. То прах не остана за бърсане из къщи. Кой знай на къде си ги запиляла. Миналата седмица ги намерих във гърнето на детето. Със Доместос ги беше заливала. Не можах да позная кой за къде е, еднакви са. По-миналата ги беше накиснала със сода каустик заедно със тенджерите и тиганите. Пълни били със разните му там кърлежи и други разни бацили. Всеки път вече колата не пали от твойта чистня, чакам петнайсет минути да зацепи. Ключовете превъртат, изтънели са. Ето този път си ги сложила да ги преваряш. Дай един черпак, че бързам де.
Брррръммм тррряссс, намери асфалта от бай Тошевото време и тръгна.
Стигна гората, и таман си мислеше че ще си влезне във лозето което беше ей там по-горе и хоп на пътя кола. Да ама не Лада. Някаква даже на която и името не можеше да изрече. Дори и през вратите, неговата и другата се чуваха звуци които сякаш идваха от джунглата край Амазонка. А вътре една се беше надупила. Само можеше да си представи какво става. Не е филма за животни дето се преструваше че гледа де. Ами нещо от по-късно.
Позавърна се към стръмния път но като даде назад изведнъж бум и спря. Някой пак си беше изхвърлил бурканята из копривата. Сега и двете задни гуми заприличаха на баничките които си купуваше във понеделник , но със петъчна миризма. Заключи колата защото се беше разсеял достатъчно а във джоба си имаше спешен план за строежче. Най сетне стигна до портичката но му притъмня още докато отключваше ръждасалия катинар. Петте буйни сливи на които се надяваше бяха покосени от слана. Сега освен това което щеше да строи, трябваше и цвят от бъз да събира. Влезна набързо, изтърси всичко още до пътеката и извади от задния джоб омазан лист. След четри часа уфтене, зидане, мазане и клепане изникна нещо. Мязаше на пещта на баба Стойна в която печеше агнето за Гергьовден, ама по-нова. От върха и излизаха някакви тръбички. До нея седеше старият бидон за зеле, но без него. Сега пълен със вода.
Казан си мънкаше под носа
- Или ще свариш ракийката или ще турям Бойко вътре. Иначе какво? Ще плащам аз луди пари за пет, шест литра ракия от фантазиран материал. Сега трябва да ходя и да се дера за него. Иначе как ще преживея зимата със оная във къщи.
Тъкмо напълни чувала със бъз се досети за забравената захар във изоставената кола. Докато посегне към дръжката и нещо се размърда на гърбът му. Стресна се и седна на земята. Чувалът леко се отвори и от там се показа пъстра и красива змия. Тя се изправи и проговори със човешко глас.
- Щеше да ме изтърсиш във материала нали. Вярно че от моята отровна красота щеше да пиеш люта ракия ама...Ако те хванат на пътя за вкъщи. Ония ще ме извлекат от ракията я на ДДС или на Акциз. Тези неща са малко вероятни. Докато си караш можеш да срещнеш свраки, стълбове и плашила във розов чорпогащник.
Но по ме е страх от оная в къщи. Тя от ракийката ще ме изчисти. А и последната ми говоряща кожа ще измъкне.
Казан се стресна. Тивито си пъркаше. Беше заспал, а до него някакво шише със знак ракйка уж. Беше го купил от гаража отсреща за по-евтино. Огледа се, сети се че е ваканция вече и всички бяха на село.
Я станало двайсет и два часа и пак тия омразни новини. Насреща му Бойко.
- Трябва да работите и да мълчите. Ще ви развличам със приказки от Пещерата на Али Баба. Всичко ще е нагоре заедно със акциза ... кри...
Казан грабна шишето със менте и го запрати срещу екрана.

*Изображението е с лиценз Public Domain