четвъртък, 3 юни 2010 г.

Буря


Както всяко утро всичко си беше на мястото. Слънцето изгря. Небето светна синьо и ясно. Но изведнъж от запад се показа облак, уж беше малък но се пенеше бясно.
- О, аз съм пръв и това небе е мое. Ще го продавам на части. Който иска да стъпи ще целува моите пръсти скъпи.
Обаче от изток дойде друг със своята мисъл крива. Взе да се пери и на пръст мълния да навива.
- Сега ще те бухна със моя огнен бастун . Ти се дуеш като паун. Проскубан и опърлен минаваш през мойте ръчища, а небето вече е моята писта.
Разделям със високи дувари. Ще го давам под наем. Всеки ще плаща даже да гледа. Ако няма, ще вземе на-заем.
И се хванаха гуша за гуша. Стискаха и цедиха във порой и светкавици. Впиваха се един във друг като гладни пиявици.
Плюха и ритаха. Изцапаха земята.
Но тя скри това във своето златно сърце, което приемаше всичко и превръщаше в добротата.
Така незабелязано се стопиха и границите за борба във небето изтриха. То светна пак същото но си имаше вече приятел, нещо красиво многоцветно за свършека на бурята показател.
Слънцето се показа, вятърът утихна. Птичките запяха. Нищо не е било...
И всичко наоколо се усмихна!


*Изображението е с лиценз Public Domain

3 коментара: