Прашинката

В една идеално лъщяща градинка се разнасяше врява.
- Махни се от червеното ми листо, ах ти пусто... Тръсна се червената роза и тя попадна на божура.
- Марш от тука мръсотио, че сега ще ми търсят кусура. Размърда своите едри глави и я прати при карамфила да върви.
- От къде се довлече и аромата ми повлече.Само размаха тънки стебла и тя политина от тежката му миризма.
Дъхът и подскочи, а пътят пъстър килим и посочи. Тъкмо реши че ще почива и във красота да се повива и крясък.
- Ти да не си пясък сив и грозен, виж моят цвят е помпозен. Каза теменужката и я побутна нататък.
Кацна на бодилчета розови и настръхна, един глас въздъхна.
- Ако си муха остани, нищо друго нещa. От глад ще умра. Казвай или ме подмини. Това беше мухоловката причудлива, чакайки жертва да свива.
Подскочи като от трамплин и бам на гергината дива. Тя тъкмо играеше ламбада и търсеше кавалер, да заповяда.
- А уууу сега ми изцапа полата, кой ще ми гледа главата. Размаха се в ритъм бърз и я хвърли към бяла камбанка.
- Сега трябва да седя на сянка. Та моята вътрешна част да се скрие от твоята срамотия. Рече обичката и се разклати.
Беше вятърът страшен и всички се свиха уплашени.
Когато всичко утихна нямаше вече лъщяща градинка. Всичка бяха смачкани и грозни и само дъските от оградата бяха помпозни.
Потърсиха онази грозотия да си я изкарат на тъпотия. Погледнаха през пролуката и се стъписаха. За по сигурно погледнаха през двете но видяха само малко чудно цвете. То не било прашинка а малка нежна тичинка. Сега вече семенце мило, намерило навън своето платно което го е закрило.
И днес разцъфтява. На свобода, своята красота подарява!

*Изображението е с лиценз Public Domain