Специален ден!

Сякаш беше вчера
видях усмивката
от вързопче малко
а днес, голям
поемаш своят път
в очите ти да свети
радост само
беди след теб
да не вървят.
Когато за пореден път
надничам в твойте стъпки
за камъни
и всякакви води
не се сърди
а се усмихни
какво съм само
със моите поръки
просто майка
сложи глава
на малкото ми рамо
и само искам да прошепнеш
мамо.
Не знам
какви са твоите желания
желая силата
да се изпълнят
да не останат
само във мечтания
да те зърна
от щастие изпънат.
Нека всеки ден да е специален
като в мига във който ти си го видял
дори светът да не е идеален
да си направиш свой
ще сложиш там това
което ти си пожелал!

/ на моят син Анатоли Попов, който има рожден ден днес/

*Изображението е с лиценз Public Domain