Погледи

Беше празно.
Въртяла си се пак на възел, но после някак си развързан. Най-дългата ли нишка си поела за да видиш своето платно. Изтъкано е от две карета на зеници. Но го скриват някакви ресници. А ти протегна пръста на осморка треперещ, пак да видиш оня поглед.
Ако се отворят тези две, и дойде е е е онова безкрайното море. Дълбоко е, и ти ще се потопиш във тъмно синьо. Ще са задавиш и ще мълчиш или насреща по-вълната ще впуснеш. Ще хванеш ли началото? Там накрая чака пристан във който всичко ще изпуснеш.
Ами ако е небе? Ще понесеш ли мирис на изгорялата ти нишка да се вее на високо. Ще се понасяш във течение да търсиш ти стена. А страх от удара, че ще се превърнеш в прах и по- земята ще те тъпчат.
Но ти се завръщаш. Само силно стискаш посинелите си жици. Взе ли нещо като докосна онези две ресници!
Какво ще стане ако се отворят ТИЯ две очи!

*Изображението е с лиценз Public Domain