Миг

Какво ли има зад този висок и дебел зид?
Там от високото пред дългата му линия е някаква градина. Дори и клоните със зрели ябълки не вдигат поглед пред дървената маса. По- нея ръждясали пирони набити и накривени от тежестта нещо отминало. Написани са имена по-много пъти. Еднакви по-название, а буквите наредени някак си различно.
Парченца нокти и капчиците кръв са инструментите забравени. Някой е влизал, оставил е нещо там набързо. Във своя бяг раните си не е облизал и намачкал неразчетените чертички. Малки дупки е издълбал в дъската. После е изчезнал. Накъде е бързал? Не е минал през вратата, изчезнала във времето!
Завърнал се е в своят дом. Там в дъното на някаква си скрита мисъл.
Явно там ще го зове Мигът , да провери за свойто име. Дали е изписано като несбъдната мечта или е седнал някой там и чака. И вече няма да е само миг ако има протегната ръка. А може би са две. Не е видял във полумрака, а толкова го иска това име със цифра две.
Да не е написано на дъската а той да е, къде .....

*Изображението е с лиценз Public Domain