Диалог

- Какво ли ще правя днес?-хили се злобата.- Ще ходя и ще разравям. Но аз няма да съм самичка. Когато съм в нечия душа да я разпъна, със още двама ще бъда най- малко. Където и както си реша ще я влача. Ще я подхвърлям ту на егоизма, после на лъжата и обратно.
О нямам си лице, затова ще взимам хорското. Там ще ми сложат много, не само две ръце. Приемат ме за украшение и кацвам на челото. И някаква си там душа напъхвам във забвение.
Как хубаво ще се озъртам през техните очи, ако съдбата друго не реши. Но аз ще скоча с другия си план, защото някъде все ме чака една отворена човешка длан. Когато съм се настанила някъде трудно ме избутват. Най- много да наклепат някого. На друг да ме побутват.
- Така си мислиш.-рекла Добротата.- Ако не те виждат, и приемат само красотата. Не тази която е рисувана с ярко и блестящо. Там си чертала ти със черния си пръст. Наплюла си така че да накацат мухи като на мърша. Началото е цветно а края в дупка свършва.
Във сивото е скрит цвят за тебе непознат. Обвит е безразличие. Когато е минал покрай теб те е покрил с безличната мъгла и те е подминал. Продължил е напред. Сега почиства своя ръб докоснал леко ужасният ти стълб.
Остъргва последната ти диря и я хвърля във забрава. Дори не поглежда колко рани си оставила, те са за моят дъх. Заедно с мене ще продължава.

*Изображението е с лиценз Public Domain