сряда, 16 юни 2010 г.

Частици


Събуди се.
Нощта си отиваше а половината не беше тука.Когато царуваше съня Някой заставаше там. Завземаше половината и не си отиваше.

Утро блестящо се разтла за живот. Светлина се разпръсна. Но часът на слънцето беше зает. На рамката седеше Някой и погалваше ръката. Изпиваше част от изгрева, заставаше там и не си отиваше.

Чистият въздух се зарея навред. Докосваше две устни и тръгваше нататък. Но половината като стигнеше до някъде и се отделяше сякаш искаше двоен живот, натам където душата напираше.

Сърцето затупка и заигра за новият ден.Но всичките удари се губеха. Уж скачаше диво. Разпращаше своите трептящи искрици. Празно за миг. И веднага в него дигаха крила утринни птици. Но пак на нанякъде се разбиваше.

А душата уж трябваше да е цяла. Видяла само половинки, бе почти изгоряла. Невидима, огнена вълна ли беше вилняла? Разпадна се на частици и те поеха по-слънчевия лъч, който също не беше само за тях и се цепеше на невидими тънки редици.
И Някой дойде, сложи всичко накуп. Остави част от своята душа. Тя не беше сама, да събира разпръснати горещи частици !

*Изображението е с лиценз Public Domain

3 коментара: