четвъртък, 17 юни 2010 г.

Надпревара


Нима са поставени чувствата като купи.
Започва надпревара. Нареждат се на стартовата линия. Спъват се газят и мачкат. И за какво?
Да я грабнат, после във витрината. Ако е голяма, може и в ъгъла.
Порадват и се ден, два. Заливат обилно със шампанско от думи пенливи и после във прахта. И започва лудо състезание за нова, сякаш предната не е била.
Така витрината се пълни със годините. Но със какво? Със прах на пустота. Отвънка свети със наснимани моменти. Във тази шумотевица през времето сега от вътре излъчва само тишина! Между почернелите метали тук, там все още свети нещо ненамерено. Без всякакви излишъци и никакви фанфари, седи и чака. Не жадува за светлина, окачане във рамка или витрина. Някак си необяснимо е на друго място в друго време, просто така. Няма си намираща причина. Там повече няма да се тича и никой с него няма да се кичи. Не се забравя а с него се запълва времето и се остарява. Ще блести скрито и спокойно без всякаква Надпревара!

*Изображението е с лиценз Public Domain

5 коментара:

  1. Надпреварата е въпрос на адреналин за някой хора :)

    ОтговорИзтриване
  2. И купите са адреналин. Нещо, като ловните трофеи на ловците. Няма значение, че са отнет живот, хората се гордеят с тях.

    ОтговорИзтриване