Препятсвия

Пак се изправяш
поредни стени
започваш без да усещаш
катериш се бавно или встрани
засилваш се и скачаш
намираш
нежни игли или цял океан
пак не усещаш как си преплувал
мокрите стъпки
отиват до пъпки
във вековна гора
крака нераздрани
прелетял си за миг
на своята мисъл
качил се на линия
пълна със смисъл
стигнал до своята жажда
в дълга пустиня
вървиш по безкрая
за чаша вода
надигаш очи
дали я задмина
или съдбата така ще реши
падаш в горещия пясък
сърцето затупква
с последния тласък
въздуха спира
преминава история
от прашинката малка
ей там до баира
капка кацва
на устните
а духът се спира
обръща се обратно
във своята изстрадала къща
и чака тая ръка
която сложи капката
да продължи да прегръща!

*Изображението е с лиценз Public Domain