Измъкване

В забързаното време, смисълът на живота бива изхвърлен на боклука.
Започваме със кражба в утрото. Като забравим дали можем да обичаме и си крадем радостта. Не виждаме на какво заприличваме.
От там нататък продължаваме, вземаме си имената и се унижаваме. Часовете слагаме във джоба, но не своите. На другия, за проба.
Манекен във ъгъла изтласкан и усмихнат.
Усмивки също крадем. Сутрин, обед и вечер ги късаме като цветя. Не онези със дългогодишни корени.Тях подаряваме. Има орязани и без сърца.
Тях тупкащите ако не можем цели, докъдето се домогнем. А дали след нас ще има оцелели?
За някои е важно да се изпълни адреналина. Тука вече пада масовото "свиване".
О, от него даже не подбираме. Някак и от всякъде, караме наред без да се взираме.
Така по- лесно се измъкваме, като крадем. Много по- трудно е да създадем и да опазим.
И някак си като крадем не усещаме че потъваме. Дълго време в блатото сме газили.
А животът е останал на боклука и годинките ни чукат, чукат.........!

*Изображението е с лиценз Public Domain