Нощно кафе

Денят не е разтлал
своята улица
свива се под белия чаршаф
наднича леко
и пак се крие
два пръста кафе
са неизпити
сънищата властват
със звезди от захар
на бавни глътки се надигат
а времето им все не стига.
А той да поспи
замаян
от толкова кафени игри
ако слънчо го настъпи
по чаршафа
ще се вдига
няма как да не пристига
да се отърси
от дълги, нощни
зърнени прескачания
някъде накуп
веднага после разпилени
в някакви горещи блянове
дори невидяни
под кафяната утайка
на нощта
сега си слага само запетайка
ще светне нали е един
до вечерта
свива своя бял остатък
заминава накъде оттатък
а сутрин му мирише
на разливане
намига леко със едното си око
но с другото е още във нощта
и си търкаля две горещи
кафени зърна!

*Изображението е с лиценз Public Domain