петък, 25 юни 2010 г.

Близко и далечно


Защо ли понякога близкото е студено? Уж има запалени огънчета а не излъчват топлина. Ръката протяга зажадняла за усет а докосва змия. Бързо се връща, страх от ухапване. Свива се във юмрук и изчаква другата, преобразена във нещо като измамна искра.
А безличната скрита леко в далечината. Не се вижда дим, камо ли огън. Някак си впит е в нейната сянка. Отвън обвита във лед, отвътре свети леко като във дрямка.
Заобикалят без усет. Дори и зариват. Без да погледнат нашироко и надълбоко в късчето лед.
Предпочитат близкото. Дори и студено, бързо го изтърсват и го заменят.
Изтръпнали вече не усещат нахапаното вляво не тупа горещо, а безразлично и вяло.
А там в далечината се крие кубченце лед. Отвътре напира да излезе нещо, но само отвън да бъде разбито, но не с ръка. А със нещо!

*Изображението е с лиценз Public Domain

2 коментара:

  1. Харесвам твоите творби, накъсания ти и динамичен стил и образите, с които пресъздаваш чувствата си. А тази намирам за прекрасна!

    ОтговорИзтриване