събота, 26 юни 2010 г.

Как си


Когато си използван
и изстискан
кому е нужно
да попита
как си
ти, излязъл си
от ритъм
а той подритва
с кикот и радост
не е притиснат той
във гадост
или от пътя да е измитан.
Някога си бил
имал си план
рисувал мигове
части подарил
други избягали
откраднати и скрити
останалите в агония
отиват си разбити.
Днес самотен, изпразнен
и раздаден
не чувстваш нищо
ни сметка
кой изяде пътя
ни пари за подарена същност
с изранените си блянове
буксуваш в камъни
надраскан и кървящ
дори да е гнусящ
от кръв и плът
да има път
насам
на две крачки да чуеш
как си
и да си отговориш
аз съм сам.
Вратата е затворена
пътеката без диря
опитваш без опора
да полазиш
със онова отвътре
скритото
което пазиш
и да попиташ.
Как си свят
здравей
трябва да живея
да се смея
да открия някого
и да запея
без стон и болка
дори без глас
само с излъчване
длани да се стиснат
до посиняване
очите да се впият
като пиявица
да се напият
да бъдат вечния
пияница
но от Любов!
И някой
тогава да попита
как си!
С това ще си остане
да чува ехото
на тишината
да търси шум
в самотата!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар