Другата

Онази е чувствителна. Все търси някаква си красота в нищото, дори измислена. Някакви крещящи шумове ако изскочат примигва и се свива.
Тогава идва другата.
Тя е бясна или яростна, не е ясно. Погледа и недоволно рита, кой се е осмелил във нейният прозорец да си рипа. Да гони песента на птичките със своето ръмжене.
Очите мигат страшно и не спират. Какви са тия облаци които не приличат на небесни. Натуряни да свърши времето без цветове.
Устата се забързва като кречетало. Навързано, да надмине шумното. Ако ли не, ще извади думи които смазват.
Ръцете само се втвърдяват, тупват краката. Подгонват тези страшни звуци, предмети и другите изстъргващи пищящи неопределености. Или каквото там се мисли за излишни перипети.
Това е другата.
Онази спи или се преструва. Показва се за малко. Намира някаква си красота, не я разглежда. Взема я със себе си набързо и се спотайва.

*Изображението е с лиценз Public Domain