понеделник, 12 юли 2010 г.

Животът


И днес натоварен
прибягва
отсреща до тук
прескача боклук
спира до нечие
рамо
и премерва до днес
извървяното
присяда за миг
в обръщалото
вади списъка
дори не е запечатан
и веднага е вече
в другия лик.
Днес е малко дете
прегръща улици
игри и пътека
спъва се леко
и писък
изправя глава
не е нисък
малък и лек
нито залък за хапване
а пораснал що годе
човек.
Пак на завоя
забързано
напълнил шепи
с нещо скрито и свързано
ще пада и става
и чака
една ръка и сърце
да светнат в мрака
и вече доволен
по бавно ще крета
оставил своята
бясна пътека!

*Изображението е с лиценз Public Domain

2 коментара:

  1. Път, понякога пътека, а често губим посоката, но за кратко. Знаем я- само напред.

    ОтговорИзтриване