Шантавото село

Днес селото от ранина подскочи
събуди се в стрес и залисия
а тъкмо си броеше сънищата
с погледите на прекрасната
и стройна попадия.
Петела не изкукурига
цяла вечер лъскал поглед
при патките големи
тъкмо звездите се наредиха
за неговото ку-ку
той се намести при тях
да си подреме
а кокошките сами
лисугера да вземе.
Овцете вместо да заблеят
че Зората идва
трева зелена да си хрупат
не, събраха се в група
там горе в кюшето
до два, три дървени трупа
миришеше не на снощния бълвоч
а на нов, дългорунест
Плевенски, черноглав
и едър коч.
Прасето както друг път
сега не беше гладно
не грухтеше от заранта
мале, кочината празна
направило си дупка
със сурата
хукнало право в гората
там ще дири свинки
диви и игриви.
В улиците
чуваха се портички
лекичко изкърцваха
по долните си шортички
случеха ли две фигури
да се омотаят в мрака
току някоя се шмугваше
в бъзака.
Уж се съмна
всеки си хвана панаира
да нарежда
защото много му разбира.
Попа влезе забързано да ръси
и се стъписа
сякаш беше минал тука
ама да повтори
берекет ще има и сполука.
Кмета кат си влезе
в кабинета и се шашна
дали нощеска
не беше карал нощна
бюрото като огледало
задачите накамарени на пода
значи приключени
наголо
и селото пак би го избрало.
Магазинерката отвори и се захили
все имаше още сили
да прибере брашното
захарта и яйцата
и да си продава днес ролцата.
Дядо Дидко се зачуди
като се събуди
бабата не слуша
обръсни се, вика
искам да си кат
Ален Делон
джиесем за телефон
и кампютар да ми тургаш тука
тази щайга телевизора на боклука
нужника е стар, утре нов
ама от тея с гърне и розово
а не да влизам в тоя ров
до него баня с джакузи
а ти да бягаш на далеко
кат сапуня се изхлузи.
Ето идва ред
слънцето изпече лекичо
поглежда към това лудо село мекичо
вече със усмивка си пристига
а там паметник или плоча се издига.

Всичко започва и свършва така
както си го направиш
винаги има по един луд ден
грешките да не забравиш
да помислиш, дали ще ги поправиш!

* Изображението е с лиценз Public domain