Събудиха се малко смачкани, сякаш са били в ъгъла. Наказани на колене. А те седяха там защото им изгоря постелката. Промушваха през дупките и се разпиляваха като изгубени. После се напукваха и се събираха под купола на тръпките. Но избягаха изтръпнали от чакане. Сега ще плъзнат леко по-хоризонта преди да са изгорели до изпепеляване. Все още не на себе си, ще мижат леко и ще се разгъват. Навлжнените им гънки от насъбраното ще ги обръщат и препъват. Но като отворят сетивата си и усетят от къде са тръгнали ще настръхнат. Ще търсят точката си до надробяване, дори когато са обърнати.Когато достигнат края на хоризонта си ще намерят новата постелка и ще я погледнат до надяване. Прегори ли се, ще си застанат пак като наказани. Но по-хоризонта други се белеят и ще си съберат раните намазани.
*Изображението е с лиценз Public Domain
Няма коментари:
Публикуване на коментар