четвъртък, 15 юли 2010 г.

Усещани думи

- Ще тръгнеш ли с мен? Не моля, не натискам само казвам.
- Къде ? - само посоката...
- Там където никой не блъска, не съска и срича а гладко и нежно нарича.
- А има ли смисъл от думи които ще бъдат оставяни и ще чакат обратното. Като лихва за дългове взимани, искани и отлагани.
- Не, сбърках смисъла. Ще наслагаме погледи. Като им се наситим ще потърсим къде им е смисъла.
- Без търсене, само с усещане. Ще ги хващаме. Дали ще потъваме, ще се издигаме или ще продължаваме да се полазваме не знаем. Все още е само на казване. Още сме на посоката и аз ще взема твоето стискане и ти моето минало.
- А дали нещо събрано, старо и мухлясало няма да ни отрича? Ти ще се умориш от нашето гладко поглеждане и ще започнеш да сричаш.
- Да забравим страха и да опитаме. Иначе ще тъпчем и пристъпяме без да вдигаме погледа дори да знаем че се привличаме.
- Да спрем да записваме, шушнем и казваме. Да се видим! После ще тръгнем по-погледа и ще трупаме стъпки до наслагане.

2 коментара: