Колко можеш

Ех сърце!
Колко можеш да събереш?
Леко те мажат с омраза. От къде я намират, копаят или претеглят?Не си я прикриват, даже я трупат и я показват. Замерят когото намерят. Изчистват усмивки, милувки и милост. Сега гледат статуи а цимента настъпва към теб. Ти забавяш ход, но все още мърдаш.
Други те тъпчат с безкрайна Любов. Тя си идва сама, като пламтяща напаст. Как при нея всичко се пълни с белота. Налита да хапе свитото и тъжното и то се усмихва. Все рита и блъска в гъдел да дава прашинка поне на някой сгърчен възел. После пее, скача, играе не заминава. Обича да шушне във пълни сърца. Светът продължава!
А ти преизпълнено тупаш и рипаш. Желаеш само на Любовта да се вричаш!

*Изображението е с лиценз Public Domain