сряда, 21 юли 2010 г.

Заплитане


Пак се оплетохме.
Все още стъписана от заричане на сила и цялост. Но пак си надничаш. Поглеждаш в тинята в ляво, там са налягалите безразличия. До тях накацали стълбове с изгорели лампи. И тъкмо в здрача изскачаш защото няма кой да те види. Бликаш си, все нещо ще миеш. Може би ония горещи раздирания вдясно или накъсаните хапове които пъплят наоколо. Когато някой посегне да пипне измамен, ти пак надничаш. Дали ще можеш да измиеш капчиците кръв и потта с теб да затриеш. После твоята диря се усеща, но тайно. Всичко започва с силата знайно.
Все си мисля от къде извираш, даже исках да те питам. Но и мен дебнеш прикрито. Измиваш каквото имаш по- сърцето и се скриваш. Аз оставам в едно заплитане. Влизам в себе си и излизам възелче с червена риза в моето разплитане.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар