Кои сме ние

Защо ли посягаме все към теглилките, когато трябва някъде да сложим чуждите нескопосни "рожби". Кои сме ние, че нашите ще крием. Търсим някаква си гума и се мъчим да трием. Ако ли не с хума ще ги накараме да се измият. Да побелеят но скрито, сега е като естествената ни кожа. А огледало ни радва в себе си, без никакви петна. Не се подава над идеалното излишно.
Излизаме гордо с теглилка в ръка, не галим с перо а мачкаме наред и строго.
Ако всичко беше като рулетка и се завърти, къде ли би сочила стрелката ей така изведнъж. Как ли ще е когато срещу нас затрещят куки и железа. Нима непоправимото е заложено в клетката. Ами тогава да дамгосваме още щом се роди, не е по-шаблон на лошите думи направо в клетката.
Не винаги жетоните ще са в нашата ръка. Дали да не погледнем в нашите крака? Изпаднали в себе си, и сме на земята. Няма как своите грешки да изтрием или с прах да покрием. Кои сме ние, че да изчезват! След това да се опитваме да съдим света. Кой дава правото да караме някого главата си да свежда, и чуждите грешки да учим как да се подреждат!