четвъртък, 22 юли 2010 г.

Кои сме ние

Защо ли посягаме все към теглилките, когато трябва някъде да сложим чуждите нескопосни "рожби". Кои сме ние, че нашите ще крием. Търсим някаква си гума и се мъчим да трием. Ако ли не с хума ще ги накараме да се измият. Да побелеят но скрито, сега е като естествената ни кожа. А огледало ни радва в себе си, без никакви петна. Не се подава над идеалното излишно.
Излизаме гордо с теглилка в ръка, не галим с перо а мачкаме наред и строго.
Ако всичко беше като рулетка и се завърти, къде ли би сочила стрелката ей така изведнъж. Как ли ще е когато срещу нас затрещят куки и железа. Нима непоправимото е заложено в клетката. Ами тогава да дамгосваме още щом се роди, не е по-шаблон на лошите думи направо в клетката.
Не винаги жетоните ще са в нашата ръка. Дали да не погледнем в нашите крака? Изпаднали в себе си, и сме на земята. Няма как своите грешки да изтрием или с прах да покрием. Кои сме ние, че да изчезват! След това да се опитваме да съдим света. Кой дава правото да караме някого главата си да свежда, и чуждите грешки да учим как да се подреждат!

8 коментара:

  1. Като гледаме другите така!

    ОтговорИзтриване
  2. Те пък гледат нас и така се гледаме едни други, а не си гледаме пътя и се спъваме :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления, Руми-стойностно както винаги :D

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря Kal4o! Стойноста оставям на вас.

    ОтговорИзтриване
  5. Има една тънка черта, която дели хората. От едната страна са съдниците, а от другата хората. Всеки избира какъв да бъде.

    ОтговорИзтриване
  6. Само Бог може да съди света

    ОтговорИзтриване
  7. Влади зависи кой от коя страна е.

    Valkocompany то е така, обаче дали вобще им идва в главата за Бог.

    ОтговорИзтриване