И аз бях дете

Ама Gloxy е виновна със снимките си. Бях позабравила някои работи та се сетих.
Едно време преди години/ няма да казвам колко:)/си живеех на село. Всички комшийчета въдеха зайци. Едни грамадни, белички на сиви и черни петна. Казваха им великани, не знам защо. Тези зайци трябваше да хрупат нали. Хватката тогава беше да се открадне от общинската, на текезесето или както се води там. Аз се делях от бандата по-скубането на люцерната и дебненето на пъдаря не защото не искам. Нямаше какво да правя толкова трева. Та се наложи да ми подарят два заека, един мъжки и един женски. Така се включих в акцията по изхранването. Няма значение че цялата задна градина е засята с люцерна. Важното е да се вземе чувал и сърп и да се дебне за пъдаря. В озъртането обаче комшийчето зафичи инструмента в кракът ми и аз видях само как като бумеранг се връща с парченце месо и зейва малка дупка. Дано сте виждали сърп. Ама не ревах. Трябваше да се изнизваме докато оня със колелото не беше довтасал. Пък и зайците трябва да ядат нали :). Нищо че градината беше с трийсет сантима люцерна. А и сливата чакаше. Дойде ми наум, ама друг път. Пък и нямам падане от високо за да разправям как съм се потрошила. Виж за коня...Ама и аз съм била дете..... :)