понеделник, 26 юли 2010 г.

Буря ли е


Мълния присвятква в епизодите. На единия в началото гърми, а в карая се угася. Раздира тъмнината на насоките и те поемат да преоткрият себе си в светлината. Капките усетили си времето се плъзгат по нагънатите блянове. А те изправят гръб до вчера згърчени, ожаднели от натиснатите прагове. Забравени остатъци в пороя захванали тупащите салове. Пътуват необърнати в завоя да постигнат целите си дялове.
Заключили овладяното течение в пристъпи на вързания бързей. А той укротен се спира в себе се и се прелива в завързан възел. Събират се брегове и ще изчезне някъде водата. Изпита някак си бързо да направи пътека в дълбочината. Облаците разпилени по-пътища, ще се завият за да се покаже яснотата. Някакви си усмихти и горещи тръпки ще си полегнат и ще се покрият.
Събраните звезди ще светнат в прозрачноста на голотата. Но никой няма да поглежда. Заключен във свойта буря да и опитва дължината!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар