вторник, 27 юли 2010 г.

Нечувана песен

При него ходиш вечер.
Сега си плувнала в черти, но ги събра и ги изпи. Завъртя се около себе си и се разпиля на остатъци, по-тях горещи отпечатъци. Нямаш спомен за цвят, вид или поглед. Тресеш се в себе си и идваш аз да ти съчувствам. Помислих че си болна. Ти винаги си била дребна и сива, но волна. Тръгнах по- изгрева да надникна в твоите стъпки и ако мога да погаля изгорелите ти пъпки.
Настръхнах само от погледа. Докато се усетя се унесох в тупкане, понесох се в нечувана песен. Как се обърнах и при теб се върнах не помня. Сега някакви звуци или тръпки. Леко те гушкам и двете се люшкаме. Още малко до края на изгрева ще я стискаме, нашата нечувана песен. Така сме мечтали и искахме. И когато слънцето покаже своята сила, ние ще я скрием. До друга някоя нощ и изгрев в които ще си я чувстваме. След това ще я свием на скрито. Пак ще тръгнем! Ти напред да поемеш силата. Аз по-твоите стъпки, да събирам ноти от тръпки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар