Свободата на пилето

Затова летя пилето. Да свърши полета си и да тръгне след лебед, изправен и горделив. То беше проскубано и искаше само милувка. Когато си помисли че вече е под крилото му, дойде буря. Лебеда беше силен и тя не го искаше. Буташе него, и то се клатушкаше. Падаше и си ставаше пак точно зад лебеда. Вече не летеше, научи се да плува. По- края на вълните му, но той не се обръщаше да му види погледа. Само гордо напред. Ако случайно едното крило на красавеца го докоснеше ей така по-задължение някак егоистично, беше случайно. Как бързо усещаше че се оголва, проскубваше се още.
Но пилето взе да се променя. Не че не следва лебеда. Само че не така загубено. Ще променя себе си доколкото може. Не иска вече да се срамува че е проскубано, а някой да му приеме голотата. Сега ще потърси дърво и ще се опита отново да полети за да достигне върха. Ще усети небето и ще докосне свободата.