Объркваща годинка

Когато не се знаеше смисъла на блога, тя не съществуваше. Бъдещата и стопанка се е слисала, решила да пропише. Не че не го е правила в някакви тетрадки. Но и се струваше като отминало с някакви забрадки. Реши и тя да се курдиса на компа да е модерна, не че му разбира за да му е вярна. Там ще си драска и нарича някакви изречения и свои мисли които няма да забрави. Все нещо имаше да се подрежда , думите все бягат. Всяка влиза и излиза в каквото си поиска, затова се подредиха в блог Объркваща работа. Но и сега приличат на копчета без риза.
Но въпреки нагъгрената панделка, сплетените думи, изядените букви и още куп невзрачни навързала дойде ЕДНА годинка, и каза.
- О Объркващo ти порасна вече, изправи се и тук ела. Днес приключваш с бебешките страсти. Ще вадиш брашно от думи. Нека са специални за трапезата, стихове от пасти. Ще объркаш гостите добрички за пореден път, но със червено. Остави за друг път дребните сълзички. Друг път ще се мръщиш, по- за малко. Ще е жалко в този ден да свиваш вежди. А и често сменяш своите одежди. Вече си голяма и често ще се налага да извадиш, е е е е онази усмивка ти приляга.
Благодари на всички Гости които бяха с тебе толкова добрички. За тях и торта днес ще има, нищо че не си се упражнявала в кулинарство цяла ЕДНА година. На върха и ще сложиш своето начало за да не забравиш колко черно има да измиваш и да го забравиш, и колко много бяло да възпяваш. И да си останеш същата когато стана ДВЕ, чу ли. С една единствена промяна, че имаш думата в себе си, къщата, блога или тетрадката Объркваща работа. Защото ти си си на своята площадка!