събота, 31 юли 2010 г.

Моят връх

Този връх и днес ще го изкачвам. Вчера там някъде белязах със черта. Премина ли я дори да съм провлачена от умора, ще си изхвърля чувалите с потта.
И сила нямам да говоря. Защо ми е да гледам все натам и да се боря. Все има камъни пръст, събрани от някаква си мъст. Чистя и събирам на камари, но някой пак ми хвърля където си завари.
Аз изглаждам раздраните си колене и изправям свитите си рамене. Вдигам поглед там нагоре, виждам нещо в обзора. Дали е претеглено от вчера и аз когато стигна нависокото, каквото търся ще намеря.
Но пак се мръква за поредното завиране и се връщам за малко в моето си спиране. Така чертите се увеличават и сякаш върха се отдалечава. Или аз си мислех че е имало такъв. Да проверя живеца който ме повдига, дали е свързан с верига. Но той е там. Затова и до днес си търся своя връх. Къде е, все още не знам. Продължавам да изкачвам дори с някои изменения. Живеца вътре не остарява, и не търпи отрицателни попълнения.
И там ще стигна, дори да е измислен и намечтан. Без да мигна ще го напиша този връх тъй голям... . И после с оня поглед на моя блян, от който всеки мой сън е все пиян!

2 коментара:

  1. Човек цял живот се изкачва към върхове. Може би е по-важно, не самият връх, а изкачването.

    ОтговорИзтриване
  2. Може това да го кара да се събужда сутрин.

    ОтговорИзтриване