Бряг

Къде ли се намирам пак?
Да тичам, към онзи бряг. И себе си отричам. Да сложа там желая, какво ли....Това си ме привлича и скритичко посоката си аз наричам. И пак по-старите си стъпки ли ще тръгна и вчерашните стъпки ще прегърна. Стигнах до около себе си и не посмях, и се завърнах.
А днес задъхано поглеждам и ми се вижда толкова далеко. Дали главата си да свеждам? Името да си поставя на гвоздеи а същността в дъска бодлива. Тя и без това не е минавала са толкова красива, че да я пазя. Сал ли ще строя или мигове наново ще броя и ще ги подхвърлям като минало. А времето не иска да ме чака, то сякаш остаря. Ще ми каже, -защо стоя сега съм си отминало.
Ще се завъртя от себе си преди да се разпадна. Ще чукам букви и няма да се казвам. Какво съм и кое съм ако не стигна, до оня бряг за който цял живот не бих и мигнала!