понеделник, 2 август 2010 г.

Изборът

Няма предмет със сърце. Или кутийка с душа за поздрав. Час, два или ден трае радостта. После да се подхвърлят в прах. Даже думи няма такива, като бисери нежно да светят. Като излязат да полепват като вълшебна одежда. Краката да идват с поръчани стъпки, бавно и невзрачно. А ръцете милват с преструвка за да използват пълнотата на невероятното. Устата да мълчи. Ако каже нещо ще е измамно. На сутринта ще изникне кутийка от съмнения или лъжи.
А душата я стисква или смачква. Избира, кутийка - предмет. Или започва да лети,за да разбере къде се крият това което се казва мечти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар