събота, 7 август 2010 г.

Гонитба

Зората се опитваше да измие вчерашното. То си стоеше като дамга. Сякаш силата и беше изпита от нощта. Ония скитници от оня ден още не беше изгонила. Как нахално си ходят с чепатите си сопи и рушкат. Днес пак са поели дирята на стръвта. Уж набират две или три капки роса, но след тях реки извират. А жертвите незнайно как, влизат и се наливат до забрава. Зората като си отвори очите всички са пияни до забравяне. Не мирише на нищичко, и диря няма. Но ония скитниците са захитрели, тихо пипат. Навиват всичките на червени копчета без дупки и после търсят игла и тънка огнена жица да си мушкат. И докато се усетят вече, всички са на сопата залитащи да търсят жертви. Тръгват за онези които снощи не са проритали. Какво ще е ако всички станат скитници горещи. Ще ходят и ще рушкат там където никой не е влизал да погали. И ако никой не отвори на това си искане, ще станат и крадец. Ще се промушват през забравени пролуки. Зората ще завари примиращи се трупове нахранени с тръпка бясна. Ще ги прибира тези мисли и ще се чуди как да ги измие . Дали с поредно си светване няма да завари празно. Все искат да са скитници или крадци, да ходят някъде. Не им се струва лошо да ходят ТАМ , да бръкнат леко и неговият миг да си откраднат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар