Има ли

Раздърпваме чуждите думи или постъпки. Разтягаме на кръст. Къде ли всичко е започнало?Призоваваме за мъст. Боли ни, не боли ни се пънем. Започваме някаква си мисия. Така ще се изпъчим, и някак си нашето издигане ще изковем.
Колко сме полезни? Да се връткаме. Да усещаме от къде нахлува вятъра и барикади да издигаме. И ние най-отгоре, на знаме да приличаме. Но като се засили бурята, бум на мекото. Или избираме съседната изречена или направена накриво просташка. И ние, пак юнашката.
Пък може друго, ако пожелаем. Вярно е, че всяка показност надделява. Но да я поспрем, поне за час на ден.
Да надникнем там където няма думи!
Даже и постъпки няма!
Понякога и волята е мираж!
А живота тече като зрителна измама!
Дали в някой ден, час или минута всеки би могъл да си изпадне?!
Ще има нужда не от думи празни и биенето на камбани. А от някакви дела, които се скриват като привършат.
Но с тях живота продължава.
Ще има ли тогава миг да не помислим, кой връх заслужаваме!