Прашинка храна

Какво ли не би дал да скриеш своето отрицание! Красиви мигове но само наснимани. Сложени като капан за привличане. Тя иска да се напие и храни с истинско. Ти я каниш и я наслагаш с отживяното до втръсване. Дали го иска, не попита. Или го глътна, така не разбра. Даже леко я потупваше, като се задави. Но тя го изплю и ти не видя. Защото си облик накичен. Обвит си в безвремие и нагълтан с ужасната доза безразличие.
Продължава без твоята храна, защото е твърда от скроени лъжи. Някак намислени като истини. Ще потърси прашинка за да издигне остатъци гладни. Какво ли яде? Дали ще поиска удари тупкащи бясно, разделени на две...