събота, 14 август 2010 г.

С котката на лов

Тъкмо си приказвах насаме със себе си, като унес. Ще си цамбурна в банята преди лягане, че са ми нажежени всички мисли и чакри и други неща които мязат на такива.
Гледам моята фурия хукнала из къщи подир една нощна пеперуда. Подскоци, рипания и мяукания и дигна къщата на главата си. Не стига, че не може да я хване сума време. Но на това отгоре препира и мен да включи в акцията. Гледа ме в очите и мяучи, а не се включвай де.
И настана лов из апартамента. Тя скача и дрънчи и аз до нея.
Явно е станало много интересно, защото се включи и сина. Направихме сафари. Да не говорим за патардия в тази гонитба. Плячката беше уловена и изядена.
В един момент котката Суска си дъвчеше, заобиколена от задъхана и захилена публика.
Сякаш бяхме малко шашави. Да извършваме лов в десет без петанйсет вечерта.
Тя си беше добре, ами аз. :)

/Мислех да кръстя поста акция нощна пеперуда, но някой ще реши че съм изглупяла съвсем. А то какво, обичам си котката./

3 коментара:

  1. Е щастливка е със стопани, които и угаждат:)

    ОтговорИзтриване
  2. Оппс, Влади - Грешка!
    Котката няма стопани, тя е стопанинът :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Влади наистина и угаждаме, но усеща кога и сгафила и се крие:)

    Блага сякаш тя е стопанинът а ние нейни любимци:)

    ОтговорИзтриване