петък, 13 август 2010 г.

Сметки

Снощи си чертах друго.
Мислех да извадя всички и да ги подредя в редици. И някакъв порядък да постигна.
Сега, не че е упадък.
Едната иска да си плава към остров. Там с друга чужда да се впуска в някакви игри. Щели да си правят топки и вълнички, но не от пясък и от солените води.
Другата пък иска да лети, но надалеко. Без страх ще пребродвала звезди. Само в една ще си остави мекото. Може и да не се върне и там да се забрави. Но ако са летели две. На едни или някакви по- специални, невидими криле.
Третата все си събира трохичка в торбичка. Да търси края на света. Но все назад поглежда, дали я следва някоя. Ако няма друга, ще се прибере и главата си ще свежда. Но ако са две, ще го открият. На оня край все се вижда как небето и земята са едно. Иска да са там но две, не самотното едно. Дори да са петно, ще са слети в едно.
Аз се опитвам да ги редя и си правя сметки. Но на сутринта като се събудя, всяка е избягала от своята си клетка.
Завръщат се волни и щастливи. Задраскват всичко, което те не са редили.

2 коментара: