четвъртък, 12 август 2010 г.

Спешна радост

Който редовно ме обхожда е запознат с моето мрънкане за липсата на асансьор.
Пуснаха го бе, качих се и ходих до магазина. Не изплезих език като разгонено куче. Не ми се върви в пикнята, вече не. Имам асансьор.
Няма да се задълбочавам как. Важното е, че след четри месеца се чувствам малко по-човешки.

4 коментара:

  1. На кой етаж си, Руми?
    Аз нямам асансьор и съм безкрайно щастлива от този факт.
    Щото съм много мързелива да правя упражнения, а всекидневното изкачване и слизане по няколко пъти, често придружено с тежести ;), действа благотворно на фигурата ми.
    Кво да правя - суета и мързел в едно!
    :)))
    Ах, да - на 5-ти етаж съм...

    ОтговорИзтриване
  2. На 5 съм и не ми се върви през разни неща с тежести при това :)

    ОтговорИзтриване