вторник, 17 август 2010 г.

Дъвкане

Мачкаш ли?
Даже не предупреждаваш. Там разпереното и тънкото, вече си изсмукала. Толкова ли си гладна? Ядеш денонощно и изплюваш мечти. Те се насаждат и събират пейзажи. Но дори и там ръбаш, не спираш. Багриш всичко в червено. За миг не присяда, вече беше изпила всички сълзи. Как се облизваш и търсиш местенце от което все още не си гризнала.
Явно си ходила и другаде. Смесваш местата като ходиш за хапки. Сега като наблиза горещо две и се засити, пак примляскваш. Обикаляш и дъвчеш, винаги в глад.
Жертвите незнайно защо, не бягат. Дори не усещат че са твоята храна. Или се правят, май им харесва да ги мачкаш, дъвчеш и преглъщаш. После да ги изплюеш с мечти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар