кой ти разреши
да влизаш
да оразмеряваш кожата
пръстите с ласки да набиваш
ти, довчерашен бродяга
бяга по улиците
на самотата
днес нахъсан
не избираш път
стягаш дом
забърсваш прах
до вчера газил
кал и камъни
обиди
оставаш тоя крах
какво ли си намерил
и спря
пред чуждата врата.
Това съм аз
с друго тя
малко трудно го познавам
вечно бягащо
търси
намира нещо
и тук се свира
сега го вади и нарежда
ако спре да свети
ще тръгне пак
бродяга
няма страх и свян
и днес е хванал пътя
къде ли, не казва
връща се когато
слънцето залязва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар