понеделник, 23 август 2010 г.

По - въжето

Като повърви по-въжето дори да се клати. Някой го дърпа от завист, или просто от злоба. Но хилавото не пада. Задържа се и поглежда нагоре, гледа небето. Търси си полет по-който би искало да се издигне, дори само по- мисъл. А тя като се излюпи иска да тръгне, като гладно пиле. Постоянно си зяпа за нови простори. Нищо, че на гърба си има две, три перушини.
А от доло гърбати върлини зяпат и се хилят. Каква е тази мърша, която прелита? И да пее налита. Но гласът им само праха поемат. Тогава се мъчат да полетят. А тлъстините злобни назад ги прибират. Затова дърпат въжето. Да си напълнят лошотията до свършък. Хилавото не пада. Гледа небето, сякаш това му приляга.
Отдолу приритват. Посягат и блъскат, духат с уста. И в бурята, то е там. Изтласква своите слаби крачка, и полита. Вперило поглед нагоре, в обзора! А ония в пепелта, ритат ли ритат.

3 коментара:

  1. Поздравления, Руми-много точно описваш нашенския завистлив нрав :D

    ОтговорИзтриване
  2. Колкото по-силно духат с уста от долу, толкова по-малко пера ще му трябват на хилавото, да полети. А как би могло да знае, дали изобщо ще може да лети, ако не му клатеха въжето толкова силно, че падайки да се опита.
    Много добро!

    ОтговорИзтриване
  3. Да Калчо такъв е.
    Да Светле, колкото по силно клатят то разбира че може да лети и без перушини.

    ОтговорИзтриване