неделя, 29 август 2010 г.

Какво ли мога

Вечер като заспивам, се моля!
На себе си. Да имам сили, със следващия ден да се преборя.
На Вярата също. Дали я губя? Избирала съм стойностни неща, а те са излязали боклуци. Сега сортирам, да търся останали частици. Понякога намирам, но друг път ровя. На дъното намирам умирисани излишъци.
На Надеждата, която идва и си отива когато си поиска. Явно вижда дали се събуждам и искам да я стискам или примигвам безпомощно и не се усещам.
А Любовта какво е? Да и се моля ли? Да ставам просяк за нейната филия. Подхвърля трохи да ме подлъже. После казва. - ще те храня. Но стиска в глад, а той е ненаситен. От мене нищо не зависи. Понякога ме просва в ситост, в друг момент се чувствам празна. Не да се моля. Чудя се да я гоня или когато не я чувствам, да я искам.
Какво ли мога аз?
Да вярвам в себе си, че утре ще успея. Независимо в какво. Ще видя слънцто и вятъра ще усетя. И всичко друго което ми остане да се опитвам да преборвам и да си казвам.
Аз вярвам в себе си, аз вярвам!

3 коментара:

  1. Какво ли мога...И аз си задавам тези въпроси, но след като вярвам в себе си, аз всичко мога!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Хей, момиче, я се стегни. Разкарай тая меланхолия и пей нотите на живота, танцувай в стъпките му.
    Много, много гушки (има такива гадни мигове, добре, че минават, като всичко друго).

    ОтговорИзтриване
  3. Hexemexe трябва да можем.

    Svetla Благодаря!

    ОтговорИзтриване