събота, 28 август 2010 г.

Клечки

Какво съм днес?
Завръщащото Аз което рови. Къде е грешката която не пребори. Или са повече навиращи се клечки. Заобикаляни или прескачани. Сега държа кибрита, но не горят. Прекалено мокри са. Само се опитват да тлеят и димят.
Уж съм ги зарила, но понякога изниква плевел. А той напомня дори мигът, когато се е счупила клечката и е паднало семето.
Понякога се блъскам в дърво и се питам. Дали не съм виновна аз? Набучих моята грешка, насадих я. Сега я виждам толкова грамадна, не посмях тогава да я хвана и да я изгоря.
И като навляза в гора от грешки които понякога ми се навират, едно разбирам.
Не мога да ги изкореня или в пламъци да ги наложа.
Но клечките които са наблизо се постаравам, поне в няколко скромни цветя да ги положа.

2 коментара:

  1. Човек не може да е безгрешен, а всеки ден нещо ни напомня за нашите. Важно е да гледаме напред.

    ОтговорИзтриване
  2. Само да има във какво и да ни се отговори.

    ОтговорИзтриване