Не мислех, че ще мога пак по-две да сричам. Да прочитам ненаписаното, защото ми е замирисало. Или ми идва ей така отвътре и някак си чета без дъх невидимите букви.
И пак политам в моят стих забравен. Сега изровен и сякаш нов, без мисъл на някакъв си спомен.
А ми се вие свят от миналото. И сега полека, не като преди. Пътуваха си бавно през повечето време забравени от всички, сега се будят и се връщат в своите среди.
Бях отвикнала от невидимите букви, да ме гледат две очички. Навън да грачат грозно, а аз да чувам само птички.
И пак нареждам изречения в своя смисъл. Малко луди и доста слепи и ме поемат във фантазирания си ритъм. И сричам, сякаш за първи път докосвам и чертая там вътре. Проглеждам в моя миг наново. Наново, друг човек се ражда. Изправям се в писане навътре. И се чудя какво ли ще пораждам с моя малко стар и много нов стих, отново невидимо изписан!
И пак политам в моят стих забравен. Сега изровен и сякаш нов, без мисъл на някакъв си спомен.
А ми се вие свят от миналото. И сега полека, не като преди. Пътуваха си бавно през повечето време забравени от всички, сега се будят и се връщат в своите среди.
Бях отвикнала от невидимите букви, да ме гледат две очички. Навън да грачат грозно, а аз да чувам само птички.
И пак нареждам изречения в своя смисъл. Малко луди и доста слепи и ме поемат във фантазирания си ритъм. И сричам, сякаш за първи път докосвам и чертая там вътре. Проглеждам в моя миг наново. Наново, друг човек се ражда. Изправям се в писане навътре. И се чудя какво ли ще пораждам с моя малко стар и много нов стих, отново невидимо изписан!
Няма коментари:
Публикуване на коментар