Специален ден 2

Дошъл последен не значи, че си такъв. Днес повдигам се на пръсти с малкия си ръст, за да те прегърна. А ти леко се извръщаш и ми казваш.
- Вече съм голям! Не ме е страх от силен, бурен вятър. Нито от облаци дъждовни. Защото като се събудя ще ги разгонвам, дори без план. Да видя слънцето, което ще донасям. Вече съм мъж.
- Добре де, няма да те разнежвам. Днес ти пожелавам.
Пред лошото, глава да не прекланяш!
В лъжата да не газиш!
Здравето да не те напуска!
Мечтите при тебе да витаят
Любовта на ухото да ти шушка!
А другото което аз не зная, да не идва в края. Ако желаеш с доброта да пробиваш, винаги ще бъдеш пръв. Дори понякога ръцете си да извиваш. И да не съжаляваш, че днес нещо не върви. Потърпи до утре. Може да е чудо. Не само си спал, имал си цел.
Живота си в ръцете си, си взел!

/ На моят по- малък син Енчо Попов, който има рожден ден днес/